Съвременно българско изкуство. Имена: Йоан Левиев

Още през шестдесетте години Йоан Левиев демонстрира, че съмнението за него служи като стимул за действие, докато отказът е знак за готовност за конфронтация. Предимствата на такава нагласа определят поведението на личността, която възприема предизвикателствата като правило за борба, а силата счита за необходима предпоставка за взаимно разбиране.

Той беше социално ангажиран индивид, което го отличаваше от повечето художници, които обикновено са фокусирани върху себе си. Това се отнася и до избора му на теми и начина на работа с тях, дори когато те трябваше да бъдат в синхрон с актуалните тенденции. Ясната му позиция бе защитавана по един безкомпромисен начин и оставяше своя отпечатък върху стила му. Освен това той имаше познания не само относно историята на българското и световното изкуство, но също така формираше мнение относно настоящето и бъдещите направления в развитието му.