Paradise Lost

В "Изгубения рай" Милтън създава епична поема, която разкрива обширен и внушителен космос, обхващащ огромни пространства и времеви периоди. Въпреки това, поставяйки харизматичния Сатана и голите Адам и Ева в централната част на сюжета, той изработва дълбоко човечна трагедия за Падението на Човека. Поемата е написана, когато Милтън е на петдесет години - сляп, силно разочарован от реставрацията и временно заплашен от смъртна присъда. Очевидното колебание на "Изгубения рай" спрямо властта предизвикало оживени дебати относно дали произведението успява да 'оправдае пътищата на Бога пред хората' или напротив – разобличава жестокостта на християнството.