Опашката на щастието

Стихотворението може да се сравни с писмо - когато то достигне до адресата, всичко е различно от първоначалното: ако си го създал в моменти на отчаяние, през зимата и сякаш мъртъв, сега чувството за надежда те изпълва, ти си жив, красив и влюбен... Но писмото вече е написано и не можеш да го върнеш обратно; а защо би искал? Всъщност стихотворението представлява послание към самия себе си...

Или пък функционира като сеизмограф - улавя трептенията на душевните преживявания на поета. След кратко време тези трептения затихват и дори изчезват напълно... Въпреки това сеизмографът е регистрирал необходимите данни в книгата на Вселената...