Ваксините - минало, настояще, бъдеще

Най-забележителните успехи в сферата на общественото здравеопазване несъмнено са свързани с ефективното прилагане на ваксини в борбата срещу инфекциозните заболявания. Повече от 200 години след откритията на Едуард Дженер, който разработва първата ваксина против вариолата, днес имаме достъп до ваксини за над 20 бактериални и вирусни инфекции. Постижения като ликвидирането на вариолата през 1980 г. и обявяването на множество региони, включително Европа, за свободни от полиомиелит представляват значителен напредък в борбата с тези опасни заболявания. В началото производството на ваксини е било основано повече на опити и наблюдения, отколкото на научно знание; днешният напредък в областите имунология, генетика, молекулярна биология и биотехнологии ни позволява да се справим не само с инфекциозни болести, но също така и с редица неинфекциозни заболявания, автоимунни разстройства и рак – чийто молекулен механизъм вече е изяснен или е предмет на активно проучване. Освен профилактичните ваксини все по-голямо внимание получават терапевтичните ваксини, които се използват при хронично протичащи инфекциозни и неинфекционни заболявания.

Монографията произлиза от наскоро проведен курс по ваксини във магистърската програма по вирусология към Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", реализиран от един от авторите й. Този труд представлява кратко и добре организирано ръководство за студенти по медицина и биология, общопрактикуващи лекари, терапевти и педиатри, специалисти по инфекциозни болести (инфекционисти), епидемиолози микробиолози вирусолози имунолози както и работещи в областта на общественото здравеопазване – професионалисти със сериозна ангажираност към профилактиката и лечението както на инфекциозните такa наречени “неинфекционни” заболявания.