Многоизмерен скок в края на времето

Може ли времето да достигне своя край и познатата ни събитийност да се превърне в парадокс? Да, възможно е, ако някой е предвидил и организирал събитията, включително нас самите. Това би означавало, че времето е замислено от своите мистериозни проектанти като цикъл на самоосъществяване, дори когато изглежда линейно и безкрайно разширяващо се.

Какво ще последва в края на времето? Вероятно ще настъпи нещо подобно на огромен вихър или торнадо, в който минали, настоящи и бъдещи събития ще бъдат завъртяни вътре във фунията. Каква роля бихме имали в такова самозатварящо се време? Може би оцеляването зависи от това дали вибрираме с достатъчно висока честота, сме балансирани и сме успели да преодолеем полярността на нашия холографски свят.

Съществуват множество знаци за наближаване до точката Омега – моментът, когато линейното време приключва и всички ние стоим на прага за осъществяване на един невероятен многоизмерен скок към ново пространство, което ни очаква. В него вибрацията представлява място, а мисълта бързо става форма на реализация.