Отвъд пределите на превода: Историята на една дихотомия

Тази книга е основно насочена към студенти и преподаватели в областта на преводознанието, но също така ще бъде интересна за всеки, който желае да изследва "източниците" на преводаческата традиция в Европа от Античността до днешни дни, особено появата на дуалистичния подход. Тя проследява развитието на преводаческите практики и размислите относно самия процес на превод, които се колебаят между два крайности – смисъл и буквалност, "в плен на знака", от Античността до началото на 20-ти век. Авторката цели да установи диалог между различните исторически периоди и култури представени в книгата, като акцентира върху някои повтарящи се методологии в преводачество, проявявали се понякога при значителни разлики или пък при сходства: културни, религиозни и политически контексти; отношенията между властта и културата (езиковите политики под управлението на монарси и правителства); взаимодействията между езика на един народ с други доминиращи или по-богати езици (като латинския в Западна Европа или гръцкия и руския в Източна Европа); културните норми; развитието на литературата приемаща текста (независимо дали тя е във фаза на формиране или възраждане или пък вече доминира). С други думи - целта е да обхване всичко онова, което оформя перспективата пред един преводач и го води съзнателно или несъзнателно през неговия проект за превод.