Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците

Автономията на изкуството и интелектуалците отдавна не е само привилегия, а все по-често се явява проблем, дори бреме за много хора. През втората половина на XIX век творци като Флобер, Бодлер и Мане (по-късно Зола) са се борили за нея, докато днес ние, живеещи в посткомунистическата реалност, я притежаваме без усилие. Тя не е просто наследство – често недостойно оценявано или недостатъчно ценено – а истински подарък. От сблъсъка между теории и практика можем да заключим: Вебер предлага мощен стимул за размисъл, но той не е наш съвременник; поствеберовите концепции относно интелектуалците обаче водят до едностранчиво разбиране на феномените и обезсилване на понятието. Това трансформира обещанието на една забележителна фигура в нарцисизъм и консумация на собственото безсилие и самота.
Ивайло Знеполски