Бейби Лъжкиньо. Тъмни разкази

**Убийство по особено жесток начин**

Къщата стоеше наклонена, като след няколко чашки ракия. От основите до прозореца се бе образувала дълбока цепнатина. В мазилката се беше вкопчил бръшлян, който разкъсваше цели парчета от нея и откриваше тухли - подобно на скелет с гръбначен стълб, чиято структура наподобяваше хоросан вместо хрущял между прешлените. Имаше също така розов храст, опитващ се да прикрие старостта си – все едно лошо нанесен грим или червило върху износени бузи. Но въпреки всичко това, къщата оставаше къща.

Тя мечтаеше за ремонт – да я боядисат и освежат, да й сложат нови пердета и да поправят комина... След време обаче спря да мечтае и просто слушаше как постепенно рухва; звуците бяха глухи: пукане, хрупане и шептене на плесен.

През есента пристигна котка с голям корем. Роди малките си и ги отгледа сама преди те да започнат сами да търсят своето място в света. Те напуснаха старата къща, която миришеше неприятно - котките са чувствителни към чистотата.

Зимата донесе нов живот! Към дома се заселиха хора - мъж, жена и трима деца. Първото им действие беше да поправят табелката на входната врата с надпис "Образцов дом". Мъжът подреди една стая; децата внесоха дюшеци а жената запали огън в печката. Започнаха приготовления за вечерята; въздухът запомняше мириса на готвено месо смесено със сладък аромат от човешка пот.

Времето минаваше безмолвно докато мъжът пушеше спокойно сред хаоса около себе си — чорапи лежаха по ъглите а кухнята изглеждаше занемарена след постоянния поток от гости.

С времето семейният уют започна бавно но сигурно пак да отслабва — жената излезе веднъж с децата… после не се върна нито тя нито те повече през деня или нощта.
Като резултат къщата остана самотна — никой вече не тичаше из двора за топлина; само мъжът седеше самотно пушейки цигара след цигара…

След поредното завръзване на съдбите му един ден той прибра друга жена у дома — различна от първата; постла чисти вестници нагоре-долу.. За него обаче всичко звучеше познато...

Женската фигура зададе много въпроси относно семейството му- неговият поглед затрепери при всяка нейна дума...
Неизменността продължаваша...

И когато крайностите достигнали своя пик там последвал финал непредвидимо жесток!

/.../
Мария Станкова