Лагерите на смъртта ГУЛАГ

Гулаг, тази обширна система от съветски концентрационни лагери, представлява репресивна държавна политика, която е само с една идея по-малко ужасяваща от Холокоста. Системата става известна на международната сцена през 1972 г., когато Ал. Солженицин публикува "Архипелагът Гулаг". След разпадането на Съветския съюз се появяват множество свидетелства и изследвания относно Главное управление лагерей (съкратено ГУЛАГ), но книгата на Ан Епълбаум е първата пълноценна документална хроника за съветските трудови лагери - от тяхното установяване след Руската революция до края им в периода на гласността. Произведението "ГУЛАГ" бързо печели признание като важен принос към историята на СССР.

През 1929 година Сталин взема решение да развие системата от лагери, използвайки принудителен труд за ускоряване на индустриализацията в страната и експлоатиране на ресурсите в малонаселени северни региони. В лагерите са изпращани хора арестувани по абсурдни обвинения: политически противници, закъснели работници, жени на осъдени мъже, бездомни деца и селяни подложени на обвинения в кулачество или шпионаж.

Книгата предлага шокиращи разкази от оцелелите след преживяванията си там. ГУЛАГ функционира като отделна реалност вътре в самия СССР – със свои собствени правила, традиции и култура. Чрез различните теми Ан Епълбаум показва ежедневието във този ад: условията при работа, хранене и живот сред затворниците – натъпкани в бараки наред с опасни криминални престъпници; начините за оцеляване и трагичните случаи смърт.

До смъртта на Сталин през 1953 година около 18 милиона души преминават през лагерната система, а приблизително 4.5 милиона никога не успяват да се върнат обратно.