Разкази Т.2/ Никола Статков

НИКОЛА СТАТКОВ е роден на 1 юни 1932 година в село Долна Бяла речка, област Монтана. Завършил е гимназията във Вършец и след това Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работил е за кратко като съдия в столицата, четири години в "Вечерни новини" и над тридесет години в Българската национална телевизия, където дълго време бил Главен редактор на кинопрограмата. Написал е сборници с разкази: “Лъжата, че си живял”, “От Бога до дявола”, “Соленият вкус на кръвта”, “Всеки ден не е петък”, “Любовни разкази” и “Горчиви разкази”. Освен тях той също така има романи като: “Ден като нощ”, “Белег без рана”, “Отмъщението” и “Стоте ключа”. Статков е автор на сценарии за игрални филми, сред които са: "Господин за един ден", "Темната кория", "Юмруци в пръстта", "Двамата" и телевизионния сериал "Неочаквана ваканция".

Във втория том са включени разказите от сборниците му „Всеки ден не е петък“, „Любовни разкази“ и „Горчиви разкази“, както и творби публикувани в различни периодични издания. Тези произведения представят съвременните размисли на талантливия писател относно радостите и притесненията от настоящето ни общество. Историите му - тъжни или весели - ни водят през всички краища на страната, позволявайки ни да се запознаем с душевността на разнообразие българи.

Никола Статков споделя страстната си любов към написването на истории; обожава да побира случките или човешките съдби в ограничено пространство от страници. Въпреки това предпочита по-обширното поле при романите – вече работи върху четвъртия си роман, който ще разгледа положителните аспекти и недостатъците на социализма у нас, а също така варварските черти на сегашния капитализъм. Смята себе си за написал най-добрите си истории досега; все пак неговото увлечение вероятно ще го подтикне отново да пише.

Колоритният стил при Никола Статков произлиза от богатството им свързано със земята му. От малък слушал историите около него – вкъщи, по поляните или докато работел край нивата. Най-вече благодарение на баща си Мито Благата дума той научил този златист поток думи – толкова богат откъм звуци и нюанси. Рядко записвал тези слова; те навлезли естествено в паметта му още от ранно детство с майчината мляко. Днес обаче често човек попада само нa еднообразие бедно откъм смисъл изразяване заместващи местния език с чужди термини което довежда до загуба идентичност между народности; държават трябва да вземе мерки чрез защита българското слово.

„С една ръка няма как да се измиеш.”
„Давещият се хваща даже за змия.”
„Ухапаният от змия бяга дори от гущер.”
„Направете добро но оставете го зад гърба си; то все някога ще ви намери.“
„Ако всеки поставя себе си мястото другият , злото ще отссъпить."
„Тайната остава тайна само докато я носиш под езика."
Всичко останало всъщност би било напразно.
Така казал Мито Благата дума.