Огледала/ Mirrors/ Miroirs. Български хайку

Според мен поезията е предназначена за поетите. Всеки творец сам решава дали ще се впусне в създаването на стихове, или ще остане завинаги от другата страна на невидимата граница между читателя и автора. Самото присъствие в света на поезията носи удовлетворение. Там фиктивните прегради изчезват. От всички форми на поезия, хайку най-много разчита на взаимодействието с читателя. Непълнотата и свободното пространство между думите позволяват безброй асоциации да възникнат у ценителя, който може да се прояви като собствен автор. Хайку не представлява споделено послание от автора, а покана към читателя да достигне до своето лично прозрение, което го отличава от другите кратки формати. Често хайку предлага две изображения, чийто контекст понякога не може да бъде уловен чрез рационално мислене и логика; само интуитивният подход изгражда крехки мостове над тези пропасти, водещи ни до осъзнаване за свързаността между всичко.

От опитите за дефиниране на тази форма ми харесва метафората на Р. Х. Блайт: "Хайку е врата, която изглежда затворена". Познавачът цени дълбочината зад привидната простота на тези кратки произведения и открива неподозирани пространства за свои поетични вдъхновения.
Людмила Балабанова