Разузнавателните служби на България: възникване, развитие, перспективи

Авторът е завършил специалността Политология в Московския държавен университет "М. В. Ломоносов". До 2003 година е работил в Националната служба за сигурност на Министерството на вътрешните работи. Между 1995 и 2000 г. е бил задочен докторант в Академията на МВР. От 2003 до 2005 г. е заемал поста директор на дирекция "Сигурност" в Държавната комисия по сигурността на информацията, а сега управлява отдел в Администрацията на Министерския съвет.

Книгата представлява опит за обширно и неутрално изследване относно появата и развитието на разузнавателните служби в България при различни социално-икономически, политически и геополитически условия. На фона на последвалите през последните петнадесет години дебати около значението и ролята на службите за разузнаване и сигурност, авторът насочва усилията си към анализиране закономерностите при формирането и управлението им, както и тяхното значение за защитата на националната безопасност, включително методите и инструментите използвани през различните исторически периоди.

Тук терминът "разузнаване" се употребява широко, обхващайки структури, които извършват събиране на информация чрез тайни средства – това включва не само органите за външно разузнаване, но също така контраразузнаването и охраната на вътрешната сигурност. Особено внимание е обърнато върху развитието именно тези структури, които привлякоха общественото внимание. Книгата вероятно ще породи множество въпроси или дори спорове; отговори обаче ще бъдат предоставени едва когато документите свързани със структурното и организационното развитие на българските разузнавателни служби станат достъпни за изследователи.