Банални неща. Стихове

Въпреки предпочитанията си към класическата литература и исторически документи, издателство „Карина М” реши да публикува съвременна хомоеротична поезия с творбата „Банални неща” от Бране Мозетич.

Кой е Бране Мозетич?
Той е роден в Любляна и завършил литературознание в Университета на Любляна, след което специализирал в Сорбоната. Автор е на стихотворения, проза и есета. Освен това е директор на Центъра за словенска литература и организатор на фестивала “Живата литература”. В продължение на години (и до днес) той играе ключова роля в движението за правата на хомосексуалистите, а също така е главен редактор на списанието “Револвер”, посветено на хомоеротиката. От 1990 г. работи като редактор и издател в "Ламбда", където се занимава с книги относно тази тематика.

Стиховете му разкриват самота, комплекси и страхове; те говорят както за еротика и наслада, така и за любовта... но също така адресират смъртта и трагичните обстоятелства в хаоса на живота. Творбата „Баналности” или „Банални неща”, както я нарекохме с преводачката при превода й на български език, представлява книга за мрачните моменти у душата ни, но също носеща надежди. Сенките от тези чувства ме преследваха през целия процес по издаването им – провокирайки размисли върху нашето истинско аз във връзка със социалната стълбица: кого раняваме или щадим чрез компромисите си.

Разбрах, че тази книга едва ли би могла да угоди широкото обществено мнение или да бъде печеливша сред духовните развлечения; тя вероятно ще предизвика дискусии относно приличието в утопично устроени общества. Но въпреки всичко може да се окаже безценна благодарение на дълбините й свързани с човешкия опит.

Забързах се да я публикувам сякаш твърде много време пропусках важността от подобни лични преживявания за всеки индивид - произведение възможно най-подходящо не само за младото поколение, но и полезно за техните родители при преодоляване трудностите в живота.

В настоящия глобален свят с егоцентрично удобство стихосбирката (разположена основно във вътрешния свят на автора) функционира като водопад – внезапно ни сблъсква с болката от анатемосването срещу него поради принадлежността му към гей общността. Започваме да осъзнаваме как художествените образи произлизат от маргинализирани места — места пълни със зависимости — обитавани от много млади хора днес из големите европейски градове; тук авторът открива горчивината си – било то като поет или просто човек чувствителен към реалността около себе си.