Избрани страници за поезията и киното

На корицата: илюстрация от Дъг Джонсън

Въпреки че тази книга представлява само малка част от творчеството на Емил Петров, тя осветлява неговото значимо присъствие в българския културен живот. Когато се опитаме да обобщим образа му в контекста на националната ни култура, можем уверено да заявим, че той е една от уникалните фигури с ясно изразен творчески стил и утвърдени граждански и естетически възгледи. Неговите интереси обхващаха широкия свят на поезията и киното; ако приемем, че профилът на един критик личи чрез авторите, за които пише, то настоящата книга служи като допълнително потвърждение за предпочитанията, вкусовете и нагласите на Емил Петров.

Критическите му статии представят разнообразие от автори с различни стилове и подходи, които не винаги съответстват помежду си социално или идеологически, но всички те притежават сила и убедителност в художественото си изразяване. Той търсеше личното измерение в поезията и филмовото изкуство - онова определящо качество - за да оцени способността им не само да предадат реалността около нас, а също така да преобразят света и човека в него; разбира се без дидактичен тон – акцентът беше поставен върху естетиката. В този контекст той разглеждаше критиката като необходимо продължение на художествените произведения; стремеше се към практиката ѝ именно така – без никога да допуска мисълта, че заключенията му са единствени възможни. Затова текстовете му носят интимна интонация и функционално представляват равнопоставен разговор между него самия, творците и публиката.

Присъствието на Емил Петров в нашия духовен живот остава символ на търсеща мъдрост.
ТОДОР АБАЗОВ