Няколко реда. Стихове и рисунки от литературната дупка

В българския исторически, социален и политически контекст неравностите се явяват символ на необходимостта от преодоляване на различни препятствия. Какво можем да кажем за дупките? Те представляват специфичен тип неравности, които асоциираме с пропадания.

Уважаеми читателю, напълно е оправдано да се съмняваш в загадъчността на заглавието на тази книга. В световната литература можем да открием текстове от подземия и мъртви домове, философски размисли от тъмните бездни или даже от отвъдното. Нашата родна литературна традиция вече може да се сравнява със световните недра – имаме произведения, произлезли именно от „литературната дупка“. Обикновено в такива дупки се засаждат дървета или пък враговете падат по време на военни конфликти (както при битката край Адрианополис, където цар Калоян побеждава кръстоносците). За тези, които обичат да размишляват върху близкото ни тоталитарно минало, ще спомена, че авторът е свързан с известните "ломски ямки" - практиката за посеви в специално изкопани малки дупчици с тор. Тези растения трябвало бързо да трансформират недозрелия социализъм в зрял...

Без капка ирония трябва да отбележим, че корените на автора Тодор Шопов идват не само от конюнктурни условия, а са свързани с древнобългарска земя; благодарение на членството ни в Европейския съюз нашият народ ще има възможността пак активно да участва: Тулча и подобни места…

Поетичното присъствие на Тодор Шопов черпи вдъхновение от академичната традиция най-стария университет у нас – той преподава там повече от 30 години. Заради това стихотворенията му няма скоро да избледнеят или бъдат временно явление. Рисунките - също част от литературната дупка - направени от виртуоза Борис Драголов допринасят значително за тяхното органично възприемане.

За автора на тези няколко предговорни реда остава утехата във факта, че „литературната дупка“ всъщност обозначава неговия скромен кабинет в подземието на Ректората на Софийския университет – мястото където над 50 години бе разположена Университетската печатница; надеждата е така наречената литературна дупка продължава своето съществуване.

София,
11 декември 2006 г.
Димитър Томов