Цветът в Петокнижието. Езикова картина на света

**От автора**

След единадесет години работа по темата за цвета в Библията, при поредния преглед на изследването си осъзнавам, че текстът носи един особен белег – той не е просто резултат от моето самостоятелно проучване, а е плод на значим обществен интерес и съвместни дискусии. В известен смисъл това не е само мое изследване; то се дължи на многобройни фактори, за което чувствам нужда да благодаря на Съдбата или Бога.

Всичко започна с любопитството на студентите от Нов български университет, които ме вдъхновиха да "извадя" различни интересни факти от иврит - както за тях, така и за мен. Осъзнах истинността на думите на мъдреца Хилел: "Много дължа на учителите си. Още повече - на колегите си. Но най-много дължа на учениците си." Затова изказвам благодарности към Теодора, Ирена, Зорница, Пламен и всички останали участници в курсовете като "Цветът в материалната и духовната култура на Балканите", "Цветът в Стария Завет", "Новият Завет", “Цвят и религия” и други подобни. Специално място сред тях има д-р Ивайло Костов – ръководител тогавашната програма „Сравнително религиознание“. Интересното е също така как тези курсове намериха своето място в образователните планове на НБУ.

Не мога да избера точна дума за описанието ми относно връзките с ценен арабист-полиглот Александър Веселинов и Велин Белев – професионализъм? Уважение? Всеки термин би бил уместен до известна степен; вероятно най-точното определение би било подарък.

Мони Алмалех е езиковед с експертиза в три области: българистика, хебраистика и семиотика свързана с цветовете. Той има множество научни публикации по въпроси касаещи българската граматика, сравнителното езикознание и семиотиката във фолклора и рекламата. Стилово успешно комбинира сложна научна терминология с увлекателност характерна за литературните произведения. През последното десетилетие основният му интерес се съсредоточава върху текста на Библията.

Настоящото произведение представлява разказ специално насочен към българските читатели относно трансформацията of сакралния текст от хебрейски след превода му na bŭlgarski i drugi indoevropeiski ezitsi. Въпреки че авторът използва богат теоретичен апарат от съвременната лингвистика, неговият анализ остава впечатляващ не толкова като езиковедско изследване , колкото като опит за проникновение във вътрешния логос , който Библията предизвиква у нас.

Сред по-известните му творби са: *Balkan Folk Colour Language*, Издателство „Св.Климент Охридски“, 1996 г.; *Цветовете в балканския фолклор*, 1997 г.; *Цвят и слово*, 2001 г.; *Българско-ивритски разговорник* (2002); *Ивритско-български речник* (2004).