Готварска книга за дълголетници

* Полезните качества на българското кисело мляко
* 100 рецепти с чудодейния еликсир за дълголетие

Процесът на подкиселяване на млякото се осъществява чрез трансформацията на лактозата (млечната захар) в млечна киселина, която причинява коагулация (пресичане) на белтъка казеин. Ферментацията започва благодарение на микрофлората от закваската - специфичните млечни бактерии лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Тези бактерии са основен компонент за характеризирането на българското кисело мляко, а неговата световна известност до голяма степен се дължи на българския учен Стамен Григоров (1878-1945), родом от село Извор, близо до Трън. Той учи естествени науки в Монпелие и продължава образованието си в Медицинския факултет в Женева. Като асистент при професор Масол през 1903 г., Григоров публикува първите научни статии относно пръчковидния бацил, открит в киселото мляко, наречен „латобактериум булгарикум" от видни учени по онова време. В последствие, през 1908 г., Иля Мечников – носителят на Нобелова награда, който изследва процесите свързани със стареенето, споменава този бацил като „бактериум булгарикум - Григороф" в своя публикация. При изучаването на млечно-киселите бактерии той отбелязал тяхната ефективност срещу патогенни и множество други микроорганизми в червата. Именно Мечников поставя акцент върху киселото мляко като ценна храна с лечебни свойства и способстваща забавяне стареенето.