Лица, тела, персонажи: истории от Куба/ Албум фотографии от Бабак Салари

"Лица, тела, персонажи: истории от Куба" е сборник с документални снимки на хомосексуалната и артистичната общност в Хавана. Това представлява третото задълбочено изследване на Бабак Салари относно гей-субкултурите в Латинска Америка. Творбите му се фокусират върху идентичността и сексуалността и са своеобразно продължение на проекта "Време в Хючитан", създаден през 1994 година, който разглежда уникалната култура в мексиканския град Хючитан, където хомосексуалните индивиди са уважавани и приемани като важни членове на семейството и обществото. Пътуването му до Хавана през март 2001 вдъхновява Салари да се завърне към темата за гей-културата. Скоро след това той започва да документира разнообразна група хора - сексуални работници, студенти, артисти и други личности - които стават централни фигури в проектa "Хомосексуални в периферията". Подобно на предишния си проект, този предлага интимен поглед върху един сегмент от обществото, където хомосексуалните и малцинствени групи получават уважение и свобода, недостъпни за тях извън тези среди.

След премиерата на "Хомосексуални в периферията" по време на фестивала Image+Nation в Монреал през септември 2001 година, Салари пътува до Югозападен Афганистан за работа по хуманитарна мисия с Medecins du Monde. Завръща се обратно в Куба през юли 2002 година и започва нов проект с помощта на Роберто Сурбано – тогавашния заместник-председател на UNEAC (Съюза на кубинските творци). До август същата година проектът прераства във “Лица, тела, персонажи: истории от Куба”, при който Салари документира творците зад кубинската култура. Чрез обединяване на трийсет известни кубински художници – танцьори, драматурзи и фотографи – той става част от техния стремеж да разширят границите около сексуалността и идентичността.

Бабак Салари е фотограф и преподавател със седалище в Монреal. Започнал кариерата си като тийнейджър у дома си Иран чрез публикации във различни медии преди ареста си заради политическата активност. След три години след Ислямската революция остава затворник под режима на Аятолах Хомейни половин година; напуска страната веднага щом успява да избегне повторно затваряне. На 21-годишна възраст бяга първо към Пакистан като бежанец за една година преди да стигне до Канада , където възстановява обучението си по фотография . Завършил е Университета Конкордия в Монреal както Дауcън колидж , където впоследствие преподава.
Най-задълбочените интереси към фотографията включват хроникиране живота на маргинализирани групи . Неговите многобройни документални проекти акцентират върху различните аспекти живеещи извън нормата общества — например животът нa iranски художници-бежанци oт Северна Америка или Европа , матриархално устроени местности mexico , homosескуален компот травестити kuby . През последното десетилетие пътуванията го отвеждат дo Afghaniстан Iraki Палестина докладвайки жизни всред жертвами войнa повечe главно женитe деца