Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

**ШАНГРИ-ЛА**

В една фиктивна страна управляват въображаеми президенти, премиери и генерали. Те контролират богатствата на нацията и равномерно разпределят бедността между гражданите. Населението е доволно от това справедливо разпределение на общото нещастие и постоянно подкрепя своите "справедливи" лидери. Белчо Дончев ни запознава с измислени служители от съвсем несъществуваща империя, които всъщност държат властта в ръцете си. В тази нереална държава всичко се движи по строга логика, която би била ужасяваща за нормалните страни. Затова авторът подчертава необходимостта този абсурд да продължи, тъй като той не желае да нарушава крехката хармония между управляващи, медии, национален капитал, тайни служби, правосъдие и останалите слоеве на обществото.

Белчо Дончев притежава уникалната способност да представя трагични истории с доза хумор. Докато четях книгата му, често избухвах в смях до сълзи – макар темата да не е смешна изобщо.

Все пак има надежда за тази измислена страна благодарение на малцинство жители, които отказват да приемат червените управници. Както казва самият Белчо: „Истинската политика идва от малцинството и обикновено използва непопулярни средства; истинската култура произтича от него; автентичното изкуство и науката са плод именно на такова малцинство.” Истината се търси и проповядва най-вече от тези хора. Нещастливи са страните, чието бъдеще зависи само от мнозинството." Приказната Хималайска страна Шангри-Ла вероятно е била населена точно от подобно малцинство – но тя също така е просто фантазия! България не може да бъде наречена Шангри-Ла; все пак обаче тук живее такова малцинство.

Част от него е именно Белчо Дончев.

Огнян Дъскарев