Родино мила. Избрани стихотворения

**Мозайка от скъпи думи**

Това е символът на нашата Родина, който всеки носи в себе си. Той остава недоизразен. Поетите през различни поколения са създали една мозайка от ценни слова за родната земя, която е предназначена за всички българи, независимо къде се намират. Тази мозайка е изградена през десетилетия и обогатявана век след век. Много от изповедите в нея са потвърдени с пролята кръв и дадени животи, а други – чрез посветени съдби. Затова тя е истинска и автентична. Думите, преминали през огън, остават дълготрайни.

Родината носи сладостта на име, представлява райска земя, изпълнена с добродетели; мила майка и свещено място... Тя прилича на прелестна пролетна градина, ясна зорница и любима люлка на народа ни. Това е първата и последната любов; за враговете - непристъпна крепост, а за своите деца - безкрайно пространство. Земята ни със силните орли напомня прегръдката на татко или усмивката на мама. Свещеното парче от божия хляб в живота — България — е като селската Богородица: свято място.

България e пъстра книга с истории; стълба към паметта; разпятие пред което не коленичим. И толкова много безименни неща носят едно общо име...

Тя остава единствена като сърцето – затова пулсира вътре във нас навсякъде да сме ние. Това е сърце сред сърцата.

Цялата тази мозайка от множество образи се обединява в едно цяло и сякаш подчертава простата истина: Родината не може да бъде избрана – тя трябва да бъде обичана! Вечният огън на Родината – този жертвеник и светилник за духа – продължава да гори благодарение на всеки един от нас…

Атанас Звездинов