Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

В нашия живот не съществува нищо, което да получим безплатно, макар и често да не го осъзнаваме. След като преминеш през трудностите, поглеждаш назад с различна перспектива. Звукът на експлозиите става все по-далечен, а задушливият аромат на разлагащи се тела утихва. Обличаш униформа, която е била носена от друг. Белезите от страданията вече са зараснали. Наоколо цари измамна тишина, която запълваш със смислени ежедневни ангажименти...

В книгата "Бивалици" на Вера Мутафчиева има моменти, които просто не могат да бъдат описани; те трябва да се прочетат сами. Такъв е случаят с нейното преживяване след бомбардировките над София на 10 януари 1944 г., когато жителите напускат града; срещата й с домашната прислужница Наста; шокиращата първа среща с войниците от Червената армия във Велико Търново. От този тип са и разказаното - истинска поема за красотата и звучността на френския език, открита благодарение на магьосника-преподавател Андре Жирар: "Признавам: това беше моето единствено филологическо образование." Тя споделя как толкова години печели прехраната си чрез играта със словото в изреченията и е убедена, че нямаше да овладее майчиния си език така добре без обучението при Андре Жирар.

Споменавам го тихичко: Вера Мутафчиева не следва стереотипи – особено ако става въпрос за един единствен модел. Тя може дълго време да издържи две противоположности само ако те взаимно поставят под въпрос своята стойност. Това важи и за личния й опит – между размитостта в живота и ясните факти от собственото й битие; между реалността и недостоверните истории в писането; между исторически монографии и романи; както между историите с историческа тематика или съвременни сюжети. Разбира се, щом попаднат пред очите й тези двойки тя ги преосмисля активно – например смъртта на Сталин влияе върху раждането на дъщерите й или фикционалните истории преминават в реалността около тях.