Свещените дворци на българските канове

Изследването се фокусира върху официалната култура на Първото българско царство, особено в контекста на дворцовата архитектура. В него са изложени известни теории относно произхода ѝ, както и е предложена нова, комплексна теория, наречена "Кавказко-Черноморска". Освен това е разработен втори анализ с акцент върху предмети от художествения метал (като съкровищата от Малая Перешчепина и Наги-Сен-Миклош), свързани с властта и нейните проявления. Представен е иновативен поглед към надписите върху камък от езическия период, като се предполага, че част от прабългарския елит може да има ирански корени; това твърдение получава подкрепа чрез новопридобити доказателства. Подробно са проучени аулите на прабългарите, а също така е обърнато внимание на периода на дървено строителство в Плиска и формирането на столичния център. За първи път се провежда метрично изследване на прабългарските монументи от езическия период. Анализирани са дворцовите структури в Плиска и Преслав с указание за паралели извън тяхната географска среда.