По въпроса за книгата

Книгата представлява три основни аспекта: дух, тяло и стока. Въпреки че много издатели се фокусират предимно върху третия аспект, не бих искал да ги критикувам прекомерно. Като част от индустрията смятам, че е важно в нашата работа да акцентираме както на духовната стойност, така и на физическите характеристики и търговската същност на това "осмо чудо". Книгоиздаването носи със себе си специфична култура – културата на производството на книги. Няма нищо по-вълнуващо от една книга, написана и издадена с професионализъм.

Наоколо има множество книги, които изглеждат завършени - с автори, заглавия, копирайт информация и дори рецензенти и редактори; но всъщност те са „гугълски”. Съдържанието им не е автентично; то е виртуално (или крадено) и представя най-бездарен пастиш. Чрез преобразуването на присвоено съдържание в книга „гугълите” изграждат (фалшив) АВТОРитет. Тази мимикрия обезценява книгата като сериозен творчески продукт и я превръща в низходящ хибрид - „гуглокнига”.

С навлизането ни в Европейския съюз проблемите свързани с българската литература няма да бъдат решени автоматично. Предстоят ни редица предизвикателства. Първо ще наблюдаваме концентрация в книжния сектор с поглъщане на малки издателства от международни медийни компании – някои вече оперират у нас, а други предстои да го направят. Второ, неконкурентоспособните издателства могат да изпаднат или дори закрият дейността си. Трето, масмедиите ще продължат агресивната инвазия чрез нови книжни поредици разпространявани от многотиражни печатници. Всичко това е част от играта; за спазване на правилата обаче е необходимо активно партньорство между институции – творчески организации, издатели, търговци и държавна администрация – включително активното участие на професионални асоциации и гражданското общество.
Авторът