Върти се, върти се.../ Избрано

СВЕТЪТ Е СТАР

Имам усещането, че съм чул тези думи някъде, но не мога да си спомня откъде. Ако наистина е било така, то е станало под старата стряха в Златоград... Вечер става. Жените са разстлали агнешки кожи и седят на гредата, разговаряйки помежду си: „Индата първо взима парите — а след това започва да разтоварва дървата; пък има хора, които ще ти купят душата на кредит!...“ Някой удряше главата си с два камъка: „Какъв идиот съм аз! Сам си завързах въжето и направих моята болка зрелище за другите!...“ Докато стягаше каците с обръчите им, Марангоза говореше на дъгите: „Вашият чембер ще се развали от ръжда - обаче този, който притиска моето сърце, никога няма да изгние!...“ Светът действително е стар! Но не защото е остарял физически, а заради онова което носим със себе си през времето...