Бездната на мъртвите мигове

„Сбогом, сънища! – размишляваше той, летейки обратно сред залязващите слънца, затихващите симфонии и избледняващите цветове. – Сбогом, видения! Сбогом на всички вас, през чиито очи наблюдавах и чиито деца срещнах... Няма да ви видя отново; дори за миг няма да бъда част от вашите светове... и така е по-добре. Но ще ви нося в себе си чрез кръвта си през времето, а това всъщност представлява безсмъртието на човека… Безсмъртие в другите, безсмъртие между хората… Вие сте хора и мястото ви е тук, а не във Вечността! Защото там... даже боговете нямат значение!...”

Новата творба на талантливия писател Бойко Несторов продължава неговото изследване на тъмните дълбини на човешката душа, родовата памет и спомените, които внезапно нахлуват в тревожното съзнание. Те свързват нашия съвременник с трагични исторически събития както от далечното минало, така и от близкото такова. Паметта на кръвта е по-силна от променящите се ветрове на времето; нейното бреме често е жестоко и болезнено нуждно. Разказът е динамичен и завладяващ - експресивен и асоциативен стилово характерен за Несторов."