Крокодилът Гений

При първото прочитане, читателят не трябва да се опитва да разгадае идентичността на Крокодила Гений. Въпросът е какво представлява той, а не кой точно е. Не става въпрос за реален човек...

1.
И така, времето постепенно намаляваше, краят на март наближаваше, а дъждът упорито продължаваше да вали. Всичко изглеждаше обречено и безнадеждно. Природата и времето никога не спират - започнаха да си мислят те.
Накрая успяха да се съберат и позвъниха на Кольо Карамифилов.
“Ало?” - отговори Кольо Карамифилов.
“Обаждат се продуцентите” - казаха те.
“Да ви еба майките!” - гневно изрече художникът и затвори телефона.
Те си обмениха погледи. А навън валеше дъжд.
След това направиха още няколко обаждания, но получиха само едни и същи отговори. Накрая един от тях (който определено не беше най-умният), наречен Маринов-Петров предложи лично да звъннат на кмета.
“Aло?” - каза кметът.
“Обаждат се продуцентите” - повториха те.
“Кои са тези продуценти?”
"Ние. Единствените."
“Aха!” – доволно потри ръце кметът и добави:
“How’s it going?”
"Зле." – отвърнаха продуцентите.
"Лошо," каза кметът, но те знаеха, че всъщност той тайно радостта изпитвашe.
Мълчание настъпило след това.

„Трябва да го пуснете на свобода... Иначе нищо няма да стане.“

Откъс от текста