Пловдив през Средновековието IV - XIV в.

Монографичният труд "Пловдив през Средновековието IV—XIV в." е посветен на втория по големина български град, който е един от най-забележителните балкански центрове в разглеждания период. Книгата изследва историята на Пловдив от ранновизантийските времена до края на средновековната епоха, която за християнския свят на Балканите приключва с покоряването му от османците. През Античността Пловдив се утвърдил като важна метрополия край река Марица и запазва значението си като ключова крепост по основния маршрут, свързващ Западна и Централна Европа с Изтока.

По време на Ранното Средновековие и до началото на ХШ век, той служи като имперски град — важен административен, военен и икономически византийски център, наследил античните традиции в урбанизацията и продължил да се развива съобразно византийската култура. В IX век за кратко време, а през XII и XIV век — за дълги периоди, Пловдив попада под властта на българската средновековна държава преди да бъде завладян от османците.

След XI век етническият състав на града става все по-пъстър; въпреки че доминират гръцките и арменските общности, присъствието на българите постепенно расте независимо от политическата ситуация. В труда са включени множество разнообразни извори разпределени между двата основни раздела: Политическа история и Пловдив с неговите особености. Първата част разглежда политическите събития около града през този исторически период, докато във втората част са обобщени теми като топография, етнически структури, социална организация, администрация (както гражданска така църковна), религия както и транспортните връзки с околните територии. Завършекът съдържа информация относно имената на Пловдив през различните исторически эпохи.