Turner

Невинността на окото

Както един слепец би възприел света, ако внезапно получи дарбата да вижда—така можем да опишем влиянието на картините на Уилям Търнър върху наблюдателя. Джон Ръскин, непоколебим защитник на Търнър от 19-ти век, споменава тази идея, когато говори за "невинността на окото", което улавя цветовете и формите в света преди да осъзнае тяхното значение.

За да развие такъв стил, Уилям Търнър (1775-1851) първо трябваше да преодолее наследството от късните рококо академични учения. Той едновременно беше романтик и реализъм—въпреки това надминаваше двете направления. Неговите пейзажи, значително напреднали за времето си, са наречени предвестници на Импресионизма; те обаче притежават характеристики, които повлияли на Експресионизма и много от по-късните му творби неоспоримо имат сюрреалистичен характер.

Изкуството на Търнър не може да бъде ограничено до такива категории и остава загадка в историята на изкуствата дори днес. Неговото творчество произтича от уникално отношение към природата: чрез блестящите си скици той откри строг вид живопис, при който природата освобождава употребата на цветове. Чрез взаимодействията с естествените елементи—особено атмосферната светлина—Търнър се сблъсквал с природата в момента, когато самата тя става изображение. Настоящият текст разкрива картините на Търнър за зрителя и показва как той не просто изобразява природата; неговите произведения говорят директно до окото така както самата природа го прави — чрез свят изпълнен със светлина и цвят.