Разклати след употреба. Писоарна лирика

Слабаков има афинитет към неприличните изрази. Те също го ценят и му се подчиняват по-добре, отколкото той на тях. Вероятно причината е, че не му подхожда да бъде слуга или прислужник дори на собствените си думи. Той осъзнава нещо, което много хора не разбират: няма мръсни думи, а само мръсни души; съществува вулгарно подсъзнание и циничен поглед върху света. Присмехулникът нито проклина, нито умира от смях - той просто се присмива на идеята за глупостта като форма на съвършенство.