Изгубената история

Книгата на Елка Димитрова е дълбок и методологически обоснован труд, който с безспорните си качества успява да се утвърди в сферата на добре проучена тема от българската литературна история.

Според Милена Кирова, в това изследване се съчетават ерудиция, талант, находчивост, интерпретативни способности и амбиция. Мирослав Дачев добавя, че те вървят заедно.

„Изгубената история“ предлага анализ на значими произведения от българската литература през 20-те години на XX век. Фокусът е поставен основно върху характеристиките им, които са свързани както с общия контекст на модернизма, така и със специфичния национален модел.

Основната проблематика разглежда опозицията между мит и история като организиращ принцип в модернистичното мислене. В рамките на този контекст са анализирани различни поетични творби и интертекстуални връзки, а също така критически текстове, които служат като техен фон и металитературен завършек. Централна тема представлява явлението на активизираното отношение между митологията и историзма в условията на криза и как то влияе върху поетичното мислене и писане. Търсени са произведения с най-силно изразена симбиоза между кризисното съзнание и постсимволистичната поетика.

Тази книга е насочена предимно към академична публика, но може да бъде интересна и за кандидат-студентите.