Военното изкуство на българската армия 1885-1945

Военното изкуство представлява комплекс от теоретични и практични аспекти, свързани с подготовката и провеждането на военни операции. То включва три основни компонента: стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е най-значимият елемент в това поле и се занимава със строителството на армията, планирането и реализирането на войната, както и с употребата на различните видове въоръжени сили. Оперативното изкуство започва да се формира в края на XIX век и началото на XX век, като разглежда начина за управление на операциите от стратегически до тактически нива сред различните родове войски. Тактиката пък се фокусира върху организирането и провеждането на битки от подразделенията.

Изучаването на военното изкуство у нас стартира паралелно със създаването на българската армия. То преминава през дълъг период развитие, повлияно от множество фактори и специфични исторически условия. Теорията и практиката постоянно се изменят благодарение труда на различни автори, регламентиращи документи или по време на ученията с войските. Най-доброто проявление във военното изкуство може да бъде наблюдавано по време на война; именно там стават ясни резултатите от теоретичните знания заедно с практическия опит при командирите, щабовете и самите войници.

През историята си българската държава участва в много конфликти; през Средновековието основната причина за тях са икономическите трудности и примитивността в средствата за водене на бой. В контекста след Освобождението (1878 г.) обаче условията значително се променят – научният напредък довежда до машинния период във военната борба. Подготовката за конфликтите показва редица особености, които правят опита ни още по-релевантен днес. Затова нашето проучване ще бъде ограничено само до анализиране военното изкуство в рамките единствено към конфликтите след освобождението от османско владичество.
Игнат Криворов