Съчинения в 15 тома Т.6: Самуил, Цар Български Кн.1 - Щитове каменни

Животът на цар Самуил, един от най-забележителните владетели на Първото българско царство, завършва по трагичен начин. През 45-годишния си период (969-1014) начело на българската държава той е бил ръководител в продължение на 28 години и след това цар в продължение на 17 години. Той води неуморна и тежка борба срещу византийския император с цел да защити независимостта на народа си. С такава решителност действал, че дори враговете му го описвали като войнствена личност, която проявявала безусловна любов и преданост към родината си и изключително ценила политическата свобода - най-висшето благо за всеки народ. Затова той не могъл да понесе страданията на своите 14 хиляди загинали войници, виждайки в тях бъдещите мъки пред своя народ.

Цар Самуил играе ключова роля в историята ни не само защото защитавал независимостта на българите и удължил съществуването на държавата почти половин век, но също така успял през тези 45 години да възпита народа в духа на свободата чрез упоритата си борба с Василий II. Той се противопоставил на разрушителното чуждо влияние и вдъхнал у българите силно чувство за омраза към жестокия завоевател Византия и всичко свързано с него – заслуга, благодарение на която значително се запазила националната идентичност по време на трудния византийски период.