Жилищна политика и устойчиво развитие. България в контекста на Европа

С напредъка на териториално-устройственото планиране през 70-80-те години на XX век в България започват първите опити за цялостно разглеждане на жилищните въпроси като важен компонент от националната обществено-икономическа структура. Въпреки това, тези усилия остават предимно теоретични и не са свързани с конкретни управленски действия, съобразени с тогавашните политически и икономически условия.

Текущото изследване се фокусира върху проблема с жилището и жилищната политика в контекста на глобално увеличаващия се конфликт между природата и изкуствената среда, сътворена от човека. Темата за устойчивото развитие има много аспекти, значителна част от които касаят жилището и обитаването. По-тясното предназначение на книгата е да подпомогне научните проучвания и разработването на необходимите управленски стратегии в мултидисциплинарна сфера, каквато е функционирането на жилището като част от пространствения, икономическия и социалния организъм в България. В произведението са изложени основните проблеми и задачи пред жилищната политика у нас въз основа на анализа както на теорията, така и практиките в европейските държави.