Вълшебни приказки от средновековна София (чаршията на златарите)

Приказките, представени тук, произхождат от моето семейство. Далеч назад в историята, предците ми са били златари в София, но по-късно биват прогонени и се установяват в Чеканчево. След Освобождението те се завръщат обратно на касабата. Тези истории са предавани от майка на дъ daughter и внучка, а последният им слушател съм аз. Баба ми Светозара разказваше много стари легенди от времето, когато градът все още носел името Средец. Въпреки че я смятаха за неграмотна жена – тъй като не умееше да чете или пише на съвременен български – тя четеше църковнославянски без затруднения и знаеше литургичните текстове наизуст. От нея научих житието на Св. Пимен и Св. Никола Нови, както и историята за Алексея Человек Божий; запомних „Кървавата кошуля“ и „Александрията“, наред с омилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Оказва се, че късновизантийските романи и поп Пею бяха първите автори за мен. Към тях добавям приказките, които съм събрал и обработил тук. Подобно на книгите ми „Длета и ружи“ и „Вълшебни приказки от средновековна София“, обединявам непочитания до момента занаятчийски фолклор във фолклористиката. С това изразявам уважение към социалната група, откъдето произлизам - нейното духовно наследство става все по-ценно с годините за мен. И понеже останах единственият ценител на това наследство, желая да предложа тези невинни разкази на младото поколение без далечни спомени – дано те научат да обичат града Средец, вторият Багдад.

Владимир Свинтила