Малгарските българи

Книгата разглежда края на някогашното Българско Беломорие, конкретно онзи негов участък, който след войните в началото на 20-ти век остава под контрола на Османската империя и по-късно Турция. Основният град в този район е Малгара, където се намират български села, сред които Гюнюв (известен още като Булгар кьой), популяризиран благодарение на труда на Л. Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година". В региона живеят различни групи българи – рупци и клинки, а християнското население включва патриаршисти, екзархисти и униати.

Авторката израства до впечатляващ изследовател и избягва да налага политически внушения относно решенията или липсата на действия от страна на българската държава спрямо приетите от нея бежанци. Нейната работа представлява истински паметник за страданията на България. Регионът около Малгарското краище олицетворява общобългарските идеи за идентичност, философия, спомени и мъка.

Тази книга предлага дълбок поглед върху историческите несправедливости пред лицето на българския народ и трагедията наречена тракийски холокост.