1876. За робското в робството и свободата в разлома

Основната задача на тази книга е да представи Априлското въстание от 1876 г. не чрез акцент върху неговите успехи и радости, нито чрез пораженията и катастрофата, както многократно е било правено досега, а през призмата на вътрешното психично преживяване на свободата – разбирането за свобода като способност да поемеш отговорност за чуждата свобода и най-вече като умение да откриеш ключа към психичното състояние на своя народ.

Тук стигаме до основния проблем, в центъра на който стои концепцията за робството - преодоляването му представлява самата същност на свободата. През изминалите сто четиридесет години след 1876 г. се натрупаха значителни обеми литература - научна, популярна историческа, мемоарна, архивно-документална, художествена и поетична работа, публицистика и дори частично социология; но относно въстанието като психологически феномен чрез индивидуални личности или колективното тяло почти няма нищо освен остарели клишета.

Историците безспорно са определили Априлското въстание като кулминация в нашия национално-освободителен процес.

Но дали?

Без руско-турската война за освобождение едва ли би могло да бъде възприемано така. Вероятно биха настъпили други бунтове и със сигурност – нови конфликти.

Въпреки това има един аспект, който абсолютно не би бил възможен без Априлското въстание – избухването на духа. В световната история можем да намерим много по-мащабни бунтове с далеч по-сериозни резултати; обаче малко са случаите с толкова висок дух (особено когато оръжията изглеждат нелепо несравними срещу противник с имперски мащаби). Това осъзнато не само от поколения напред във времето, но дори от самите съвременници които рядко могат да проявят студена обективност. „Историята рядко предлага примери за такава наглост близка до лудост”– пише Вазов в „Под игото”, макар че в думите му се крият не само точни предположения относно извънмерността на случката, но също така метафора за метафизичните й аспекти.