Куклата в българската традиционна култура

В тази книга се разглежда едно от най-динамичните и устойчиви явления в народната традиционна култура – куклата. Характеристиките на куклата са изградени върху обща материя, която я представя чрез своето наименование, вид, типизация, функция и материалите, от които е създадена. Изтъкнати са куклите-идоли, изработени от естествени материали (листa, слама, житни класове, цветя и др.), като най-древни образци. Подчертава се типизацията на куклата като антропоморфна, зооморфна и природни куклообразни дадености.

Изследването акцентира върху класификацията на куклите според тяхната функция – ритуална (сакрална), художествена (статична), игрова (людическа) и битова. Куклата носи символика с обредно-магичен и гадателен характер – да предвещава плодородие. Важен момент в изложението е представянето на куклата в бита: в домашния кукулен театър като плаши за вредители по селскостопанския труд; при семейните обичаи свързани със сватби или раждане на дете. В процеса на развитието си kуkлатата изразява древна мирогледна система с митични образи. Днес те принадлежат към изкуството и представляват интерес за много ценители. Култовете играят важна роля за запазване на историческата памет у българите.