Реторика към Александър

Съчинението “Реторика към Александър”, което се смята, че е написано от Аристотел, но вероятно принадлежи на неговия ученик Анаксимен, е вторият най-значим реторически трактат в гръцката античност след основополагаемата “Реторика” на Аристотел. Основният акцент на “Реторика към Александър” е върху практическия аспект на убедителността – доказателства, характеристики и мнения и др., като същевременно се обръща внимание на стилистичните особености, които сами по себе си могат да направят речта убедителна или поне приемлива за аудиторията. Това произведение представлява фиктивно писмо до цар Александър Македонски, който бил ученик на Аристотел.

“Реторика към Александър” служи преди всичко като източник с указания за композиране на текстове независимо от техния адресат. То не тълкува вече съществуващи речи от известни оратори или стихотворения от класическите поети в сравнение с другите реторически трудове, например “За възвишеното” на Лонгин. По този начин псевдо-Аристотеловото произведение може да бъде ценно само по себе си или във връзка с различни текстове извън контекста на гръцките и римските оратори, чийто труд все още остава непереведен у нас.

Преводът от Георги Гочев попада в утвърдената традиция за преводите на старогръцката реторика и философия, развивана през годините от учени като Александър Балабанов и Георгий Батаклиев. Под вещото наблюдение на научния редактор доц. д-р Николай Гочев, “Реторика към Александър” става достъпна за българската публика като ценен наръчник по реторика с подходящи коментари и индекси.