Приключенията на диалектиката

Морис Мерло-Понти е една от онези личности в интелектуалната сфера на Франция, които трудно могат да бъдат поставени в каквито и да било рамки или концептуални категории. Осъзнавайки значението на изследването на глобалните исторически въпроси, той се опитва да ги разгледа с максимална прецизност в своите творби.

Той анализира теми, свързани с необходимостта от диалектическо мислене – класовата борба и терора, като търси истинската интерсубективност и историческата логика дълбоко в сталинския режим.

В "Приключенията на диалектиката" Мерло-Понти се връща към идеи от "Хуманизъм и терор", не за да ги подкрепи, а за да им подложи сериозна критика и да създаде нова концептуална структура.

Той детайлно описва повтарящите се механизми при революционните процеси. Същността на всяка революция лежи в убеждението й за абсолютност. Не е случайно, че всички успешни революции губят своя импулс след установяване на режима, който те самите са искали; убедеността им във собствената абсолютност прави така, че вече не представляват това движение. Революциите са валидни само докато са активни.

Разликата между постигнатото и желаното по време на тези събития е огромна, а бъдещето изглежда потиснато.

Мерло-Понти преминава отвъд привидните надежди и лъжливите представи за диалектиката вдълбочена в идеологията.