Старобългарското изкуство

58 платна и 83 илюстрации в текста

Едно от знаковите изследвания на Богдан Филов е публикувано едновременно на немски, английски (1919), френски (1922) и български език (1924). Това произведение е оценено от специалисти като значимо за културата и представлява част от познавателната основа на цивилизацията.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е известен български археолог, историк по изкуствата и политически деятел. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Следва специализация по археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим между 1907–1909 г. Той поставя основите на систематични археологически разкопки у нас; първоначалните се провеждат в Хисаря през периода 1909–1910 г.
Между 1910 и 1920 г. той е първият българин, който заема поста директор на Народния археологически музей. През 1912 година извършва проучвания на античния град Кабиле край Ямбол. По време на войните от 1912 до 1913 г., както и между 1915–1918 г., осъществява три продължителни научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води подробни дневници.
Във Вардарска Македония по време на Първата световна война сътрудничи с германски колеги - археолози и изкуствоведи, които са изпратени да изучават местните културни забележителности.
Организира разкопките при Требенишкия некропол близо до Охридското езеро през лятото на 1918 г., а също така извършва проучвания във софийските църкви „Св. София” (между 1910-2012), „Св. Георги” (през години: 1915,1921 ,1932) і Боянската църква (1920). В последствие разглежда богатия тракийски могилен некропол край село Дуванлий до Пловдив между годините19929-1931г.) та куполните гробници при Мезек около Свиленград(от1931до1933).
Той е основателят और пръв директорът на Българския архитектурен институт(период:1920-1940); членува управителният съвет БАИ(1940 –1944 )і председателя Българската академия науката(от1937до1944 ).