Картината. Убийство по Ботичели

В родопското имение на заможен бизнесмен е поканен талантлив художник, който да създаде копия на ренесансови произведения. Вместо божествени фигури обаче, той трябва да изобрази лицата на своите домакини. В картините се крият тайни послания и странни знаци на съдбата - дали те предизвикват последващите трагедии или самият художник е станал жертва на нечии зловещи намерения, вариращи от банков грабеж до ликвидиране на богат наследник? Дали любовта и смъртта са свързани в един танц, а богинята Венера ще наказва онези, които виждат чувствата само като средство за постигане на целите си?

От почти завършеното платно ме гледаше лицето на Моника - величествена в перлената раковина, прекрасна с ослепителната си голота; съвършена и одухотворена. Бях я сътворил подобно на Пигмалион - вдъхнал й живот чрез моята любов. Или може би точно обратното? Усещах укор в тъжните очи на възраждаща се от морето Венера. Още първата вечер Моника спомена, че изглежда така сякаш е плакала неотдавна. Сега тя сама бе навела глава... Колко пъти ми беше казвала, че мъжът й ще я убие някой ден! Трябваше да взема по-сериозно думите ѝ вместо да се намесвам в убийството му! Приликата с творбите на Ботичели тук приключваше.