Експедиция до крайната точка

Райнхолд Меснер, известен със своите катерачески подвизи, винаги е търсил начин да изпита собствените си възможности и да постави под съмнение границите на „невъзможното“. През 1978 година той заедно с Петер Хабелер стават първите в историята, които изкачват Еверест без използване на допълнителен кислород. Този успех, резултат от дългогодишна подготовка, опровергава скептичните мнения на лекари и учени относно твърдението, че „изкачването на Еверест без кислород е самоубийствено“.

За Меснер самото достигане до върха никога не е било основната цел; важното за него са новите територии, изследването на личните способности и преодоляването на вътрешните бариери и страхове. В настоящата книга той споделя както своята лична история, така и историята на върха – започвайки от 1852 г., когато Еверест бива признат за най-високата точка на Земята, преминавайки през триумфи и трагедии.

„Експедиция до крайната точка“ разказва за първото успешно изкачване на Еверест без допълнителен кислород и описва ранните опити за покоряване му — много от които завършват трагично. Книгата отдава почит към всички смели хора от миналото, осмелили се да погледнат към Покрива на света. Освен това тя критикува комерсиализацията в съвременния алпинизъм и призовава към връщане към истинските ценности в този спорт.

Според Елизабет Хоули: „Стилът на Меснер при покоряването на осемхилядници е иновативен във всяко отношение.“ А списание "Аутсайд" го нарича „кралят сред катерачите“, докато Ерик Хърст определя Меснер като „безспорно най-великия алпинист в историята“.