Beren and Luthien

С особено внимание възстановена от ръкописите на Толкин и представена за пръв път като непрекъсната и самостоятелна история, епичната повест за Берен и Лутиян ще събере почитателите на "Хобит" и "Властелинът на пръстените" с Елфи, Човеци, Джуджета и Орки в богатия свят на Средна Земя, уникален за творчеството на Толкин.

Историята за Берен и Лутиян се явява основополагающа част от развитието на "Силмарилион", митологията и легендите от Първата ера, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. След завръщането си от Франция след битката при Сома в края на 1916 година той написва разказа през следващата година.

Неразривно свързан със сюжета остава съдбата, която тегне над любовта между Берен и Лутиян: докато Берен е смъртен човек, Лутиян е безсмъртна елфийка. Нейният баща - велик елфически лорд - силно противостоял на Берен му поставя непосилна задача, която трябва да изпълни преди да може да се ожени за нея. Това представлява ядрото на легендата; тя води до изключителния храбри опити на двамата да откраднат единствено ценния камък Силмарил от най-голямото зло – Мелкор (известен още като Моргот), Черният враг.

В тази книга Кристофър Толкин се опитва да извлече историята за Берен и Лутиян от обширното произведение, в което била включена; но самият разказ претърпявал изменения по време на развитието си във връзка с по-широката историческа рамка. За да демонстрира как този митовете към Средната земя са еволюирали през годините, той използва думите на баща си — първо показвайки оригиналната форма а после добавяйки откъси в проза или стихотворения от по-късни текстове които осветляват начина по който разказът се изменял. Представени заедно тук те разкриват аспекти както относно събитията така и непосредствения разказ които впоследствие били изгубени.