В сянката на изгубения свят

Записки на един българин в Амазония

Сред оглушителния сутрешен шум от маймуни и ярко оцветени папагали, които населяват джунглата, изненада предизвиква неочакваното извикване „Шаро, тук!", с което призовават едно куче. След това идва радостната прегръдка и възторженото „И ти ли си българин, приятелю?"

Тази ситуация показва колко много наши сънародници са се насочили към тези далечни земи в стремежа си да открият Синята птица на успеха. Цялата ни необятна планета — със своите паралели и меридиани, континенти, острови и рифове — внезапно изглежда малка колкото шепа; тя носи името „сърце”. В него постоянно живее един мил спомен за Витоша — най-високата ни планина, както и за Искъро — по-дълбоко място няма...

И обичта към нашата далечна балканска родина България остава неповторима!

Анжел Вагенщайн