Царят на татарите

Той осъзнаваше, че е имал късмет по време на войната. Ружа си спомняше за това, когато лежаха в неговата стая и понякога докосваше белезите по гърдите му и вдлъбнатините на ребрата, където бяха зарасли счупените кости. Дамян не забравяше своята щастлива съдба и не желаеше да рискува отново. Върнал се от Германия с нов белег на рамото, той продължаваше да я лъже, че е стар. Убедено вярваше, че може да постигне повече в живота си от това просто да залага срещу куршуми. Стремеше се към работа и желание да изкове собствената си съдба вместо просто да я приема пасивно. Скотовете са търпеливи и мълчаливи; хората искат да оставят следа зад себе си – истинските хора го желаят най-силно.

През есента на 1924 година Дамян Харитонов – българин от Битоля, ветеран от Първата световна война и началник в „Обществена безопасност" – получава назначение за специализация в Берлин относно борба с контрабандата и тероризма. Там заедно с колегата Андрей Хранов детективът попада във вихъра на разследвания, които го връщат назад във времето до събития отпреди 30 години при управлението на Стефан Стамболов. Клането на министър-председателя, извършено от македонски харамии, внезапно разкрива пред Харитонов интереси и сили, които още тогава подхранват Българо-българската война. Нейният все по-фатален жертвеник се оказва познатата му от детството ВМРО...