Идеологическият диктат и Новата музика в България. Щрихи върху документалното слово (1944-1969№

Тази монография е фокусирана върху документите от официалната словесност, съхранявани в архивите на Съюза на българските композитори и представителните музикално-културни институции по време на социализма между 1944 и 1968/69 година. Тя е замислена като хроника на стенографираните дискусии, които предизвикват изследователски реакции и поставят основата за рефлексия относно опозицията на българската Нова музика срещу идеологическия контрол. Монографията възстановява историческите моменти около концепцията за социалистически реализъм в музиката, както и протестното слово, което я оспорва; анализират се механизмите на тоталитарната цензура в сферата на музиката; разглеждат се трудностите при установяването на умерена легитимност и пътя към присъствието на българската Нова музика върху европейските сцени през 60-те години.

Работата на А. Петрова е значима от историческа гледна точка и провокативна, тъй като, вдъхновено от Кант, целта да погледнем назад е да променим бъдещето. Без да смятам труда за „форма на насилие над настоящето" (както казва Джон Торпи) спрямо читателя, аз го виждам като важен принос към глобалния контекст в историята на източноевропейската музика и оценявам стойността му за нашия – а също така и международния – контекст относно реалната вътрешна творческа емиграция.

Милена Божикова