Книга за българския народ

Темата за недостатъците на властта винаги е била и ще продължи да бъде обект на обществено внимание. В своята сатирична творба „Книга за българския народ“ Стоян Михайловски разглежда характеристиките на деспотичното управление, в което политическата корупция се счита за върховна добродетел.

Авторът избира османския везир Абдулрахман паша като основен персонаж, създавайки връзка с периода, когато българите все още не са освободени. Според него, успешният управник трябва да поддържа народа в невидение и зависимост, да управлява чрез разврат и корупция, а при нужда – да прибягва до насилие срещу недоволните.

С произведението си Михайловски косвено критикува и политическия елит в България, който само две десетилетия след Освобождението вече многократно е злоупотребявал със своето влияние.

В „Книга за българския народ“ читателят може да види, че предишните обществени и политически проблеми не се различават значително от настоящите; именно затова тя е посветена на "всички страдалци, унижавани и онеправдани".