Смелостта за истината. Курс лекции в Колеж дьо Франс (1983-194)

„Смелостта за истината“ представлява последния курс лекции, изнесен от Фуко в Колеж дьо Франс между февруари и март 1984 година. Той умира само няколко месеца по-късно, което ни насърчава да възприемаме тези текстове като своеобразно завещание.

Тези лекции разширяват анализа, представен в „Управляването на себе си и на другите“ (издание на КХ – Критика и Хуманизъм от 2016 г.). Докато там темата за казването на истината се разглежда през призмата на политическото, тук акцентът пада върху етиката.

Какви рискове крие откровението? Какви са неговите ползи? Защо киниците играят важна роля в размислите около този въпрос? И как така преминаваме оттук към концепцията за „истинския живот“, а след това и към „философския“? Защо една от посоките в западната философия предполага ролята на „лекар за всички“?

Фуко, който преди е определял себе си като историк на идеите и археолог на знанието — разобличаващ претенциите им да бъдат истина и показващ как те функционират като власт — сега се идентифицира като философ. Неговият фокус е поставен именно върху въпроса за истината не толкова като дискурс, а повече като практика.

От каменните стени на Колеж дьо Франс струи усещане за вечност; но всъщност зад тях долавяме ехото на съвременната политика. "Забравеното етическо" удря със силата на мълнията - закон, който не може да бъде игнориран. Такъв се оказва актът да кажеш истината или животът под знака на грижа за самия себе си, осъзнат по един висш начин.

Текстовете служат едновременно както философско наследство, така и размисли граничи – относно начина живота такъв какъвто заслужава да бъде живян.