По пътя към върха. Историята на Христо Проданов

„Ице, ти си истински мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е наред, хората идват при теб!“ – звучи гласът от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който само часове по-рано става първият българин на Еверест, изрича вероятно последните си думи: „Не съм далеч! Не съм далеч! Аз съм… на гребена.“

Истината не е просто утешение – към Ицо с невероятна решителност се отправя спасител. На височина 8500 метра и при температура минус 40 градуса. Четири пръста замръзнали, чиито фаланги по-късно са ампутирани. Безсънна нощ в името на личната мечта и саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984 година шокира България и света с отчаян опит да спаси Христо от смъртта.

Людмила, както го наричат близките му, преодолява рекордни 1330 метра денивелация в т.нар „Зона на смъртта“ под Покрива на света и достига най-близкото място до умирающия Проданов. За съжаление намира единствено раницата му и стъпките в снега.

„На Еверест няма смърт; има само сблъсък с мечтата“

Така казва Людмил относно съдбата на Христо, който остава запомнен като първият алпинист достигнал върха през трудния месец април без кислород. Никой преди него не е успявал да премине най-трудния западен склон известен като Жестокия път.