Белези

Загубата на любовта причинява болка.

Загубата на смисъла също е болезнена.

Загубата на себе си нанася дълбоки рани.

Животът понякога предлага втори шанс - възможност да откриеш отново любовта, смисъла и своята идентичност; шанс да се преродиш.
Но белезите остават.
Главният герой в романа „Белези“ преминава през тежки изпитания. Той губи всичко - любимия човек, работата си и смисъла на живота, а раните му стават все по-дълбоки и непоносимо мъчителни.
На прага на саморазрушението той изведнъж получава шанса за нов старт - утроба, в която може да се пресъздаде и отново да се роди.
Животът на Мъжа е неразривно свързан с Жената - тя представлява любовта, смисъла, истинността и творчеството. Загубването ѝ носи неописуема болка.
Срещата с Жената - както реалната, така и митичната - е Спасение. Обичането на жената, загубила своите черти на женствеността, разкрива истинската природа на това чувство: ти обичаш не просто физическото ѝ тяло, а Човека със страданията му.
Но дори когато получиш възможността да се спасиш и продължиш напред - белезите остават. Те служат като напомняне за преживяното страдание и ценността на щастието.

Романът „Белези“ е третият труд на Венцислав Божинов след сборниците с разкази „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).